Роботизация на оперативната гинекология

10.10.2017

За обикновения човек, дори и за обикновения лекар-гинеколог у нас, заглавието вероятно звучи футуристично, дори прекалено елитарно, но световната медицина нито за секунда не стои на място, а напротив, развива се със страхотни темпове.

Какво имам предвид когато говоря за роботизация в съвременната оперативна гинекология? Последните 30-40 години практиката се разви така, че все по-рядко човешката ръка с простият скалпел и пинсета, да се докосват до матката, яйчниците, тръбите и други елементи от женската полова система. Логично, следващият въпрос е, защо - нима човекът, респективно ръката, не е ли най-гениалното творение на природата (или Господ). Оказва се, че поне не е толкова съвършена и с толкова възможности, както някои технически творения на човека.

Когато се говори за навлизането на тази свръхмодерна техника в оперативната гинекология се има предвид 3 нива в тази област. Ще ги разгледам в тяхната естествена последователност и мястото им в съвременната оперативна гинекология. У нас, този тип операции са известни като „безкръвни” операции, което е изключително неправилно определение, но е вярно, че се губи много по-малко кръв - около 50-60%, което е огромно преимущество. И при трите методики, които ще опиша подробно е характерно, че операторите гледат корема на жената 5-10 минути, в другото време погледите са вперени в големи цветни монитори от най-високо качество, на които видеокамерите, които навлизат в корема и органите на жената, предават съответната картина.

1. Хистероскопия и хистерорезекция

Това са диагностична и оперативна интервенция в кухината на матката. Апаратът представлява метална тръба, дълга около 10 см, претъпкана с прецизна оптика и електроника, завършваща с миниатюрна видеокамера. Всичко това, след разширяване на канала на матката (с упоика се извършва интервенцията), навлиза в кухината на матката и полученият образ се предава на голям цветен монитор. Съответно, прави се максимално качествена диагностика на каналът, кухината на матката и отворите на маточните тръби.
На базата на установеното, може незабавно или след съответна подготовка, да се премине към оперативна интервенция с работните инструменти на този малък робот, направлявани от човешкият ум и ръце. Ценното на тази технология е, че се извършват операции, които не могат да се извършат с класическа хирургия или най-малкото не може да се постигне максимално качество и прецизност. Такива интервенции се налагат при млади, нераждали жени или лекуващи се за безплодие. Престоят в клиниката е 4-5 часа, възможно е още на следващият ден да се възвърне нормалния житейски и работен ритъм, а жените желаещи бременност могат да опитат още след последващия менструален цикъл.
Тази роботизирана методика е приложима при диагностика и лечение на миоми с растеж към кухината на матката; полипи на маточната кухина, прегради в нея или тежки сраствания пак там в резултат на тежки възпалителни процеси; аборти; тежко протекли раждания; значителни кръвотечения, непричинени от раков процес (особено в критическа възраст).

2. Лапароскопия и лапароскопски операции.

Това е методика, при която се правят от 3 до 5 малки (2см) разреза на коремната стена, през които се вкарват сложна оптическа система и необходимият брой инструменти, направлявани от ръцете на операторите, извършващи планираната интервенция. При лапароскопията се извършва максимално прецизна оценка на състоянието на външната повърхност на матката, маточните тръби, яйчниците и съседните органи, и тъкани в долната част на коремната кухина - т.н. ”малък таз”.
В зависимост от целите, поставени пред лекарският екип, би могло интервенцията да приключи до тук, само за диагностика или да се продължи с оперативната „надстройка” - да се извърши възможният обем необходима операция. Тук отново се връщам към заглавието - реално, човешката ръка докосва корема в началото, след това високо усъвършенствуваните инструменти извършват необходимите действия, а операторите контролират процеса на монитор.
Така се получава значително по-малка оперативна травма, много по-малка загуба на кръв, бързо възстановяване (2-3 дни), съответно на това и по-бързо връщане към ежедневните задължения - това е най-краткото обяснение на смисъла на цялото усилие. Една такава интервенция е и по-трудна, много по-скъпа техника и консумативи са необходими, а подготовката на екипите от лекари, сестри и акушерки - несравнимо по-сложна, но световната медицина наистина прави всичко, в името на здравето и бързото възстановяване на болните.

С възможностите на оперативната лапароскопия, вече могат да се извършват до 90 % от правените в гинекологията операции, разбира се с уговорката, че всеки случай е безкрайно индивидуален и работа на гинеколога е да прецени, кой метод би бил най-приложим за конкретният случай.

3. Операции, извършвани от робот

Най-високо в технологиите, за които разказвам в този текст, са напълно роботизираните комплекси, които вършат същите операции, които споменах във вторият раздел - лапароскопските. Тук вече, над човека на операционната маса има само 4-5 механични „ръце”, а операторът сяда на метри от пациента, зад една конзола, наподобяваща най-елементарно обяснено, конзолите на електронните игри (напр. Playstation, Nintendo). Оттам контролирано се извършва всичко, отново на монитор. Какво е различното? Тези роботи могат да бъдат контролирани и управлявани чрез Интернет от всяка точка на земното кълбо - значи, че пациентът може да бъде опериран от най-опитният специалист в съответната област, ако се налага. Освен това, счита се, че манипулаторите - т.н. ”ръце„ на робота имат осем пъти по-голяма свобода на движения от човешката ръка, респективно - пръсти. Заради това, тези машини се ползват от клиниките по света, работещи най-трудните операции - онкологичните. В САЩ към момента, работят около 400 такива машини. У нас, можем да се похвалим, че също има такъв модел - роботът „ Да Винчи” във ВМИ Плевен, с който работят проф. Гр. Горчев и екипът му. Поне доскоро такива роботи в Източна Европа имаше само два. Това е област в медицината, в която може да се похвалим, че сме от първите!
Всичко това е добре, но нещата отново опират до финансиране и когато се стигне до този момент, проблемът меко казано се затлачва. Между колеги си говорим, получава се абсолютен параграф 22. Изключително скъпа техника и консумативи, много трудна и също толкова скъпа подготовка на екипите, за сметка на това недофинансиране от Здравната каса, неразбиране от част от колегията - всичко това пречи, нещата да се структурират правилно, за да се ползват както трябва достиженията на съвременната медицина. Както споменах, роботът е единствен, но поради по-горе изложените причини, болниците нямат стимул да закупуват скъпа техника, нито да изпращат на скъпа подготовка екипите си.

Стана дума за недофинасирането от Здравната каса, а от това следва доплащане лично от пациента, като сумата варира в зависимост от клиниката и от вида роботизирана операция, от 500 до 2000 лв. Получава се крайно неприятна ситуация за нуждаещите се, както по-горе споменах - параграф 22, но директорите и управляващите бордове на клиники са принудени да изискват това доплащане, при нищожните суми, заплащани от Здравната каса при положение, че продажната цена на един хистероскоп е 30 000 лв., лапароскоски сет - около 100 000 лв., а роботът „Да Винчи” е приблизително 10 милиона лева, консумативите не споменавам.

Непрекъснато се обсъжда в общественото пространство, че болниците трупат дъгове, за които се налага държавата и общините да осигуряват допълнителни пари за тяхното покриване. Ето простичко казано, откъде идват част от дълговете - от стремежът да се работи със съвременна техника и методи. За голямо съжаление и на лекари, и на пациенти, на този етап, без доплащане не може да има съвременна медицина, иначе клиниките няма да имат дългове, а просто ще фалират до една.

Всички знаем за значението на т.н. ”човешки фактор” - екипите, които работят с тези апаратури. Обучението, възможно най-краткото и елементарно (3 дни), в университетски център, напр. Амстердам, Страсбург, Клермон Феран, струва 1000 евро, отделно пътуване, хотел и хранене.

Все пак, специализираните болници в университетските центрове и повечето частни клиники в страната, прилагат в различен обем хистероскопските и лапароскопските интервенции, и макар че няма достатъчно точна статистика, от общият брой извършвани гинекологични операции, едва 10-15 % са такива. И понеже е модерно да се сравняваме с Европа и останалият свят, следващите цифри са меко казано смущаващи. В почти съседна Словения, този тип операции са 60-65 %, а за Франция, Германия, да не говорим за САЩ, Канада, Австралия и Япония, се спазва принцип: всички интервенции, които има медицински смисъл и технологична възможност, да бъдат направени по някоя от трите ендоскопски (роботизирани) техники, което прави процента на такива операции над 80. Но тук не става дума само за финансови възможности, това е друг начин на мислене, друг начин и принцип на обучение в медицинските университети, все неща, които още са далеч от нас. Вероятно, както ни съветваше един бивш наш управник, „ще трябва да сменяме чипа”.

Световните насоки, дори в амбулаторната работа, отиват в такава посока, че стандарта за добре обзаведен гинекологичен кабинет включва, освен ехограф, колпоскоп, включва се и офис хистероскоп (първата стъпка от роботизираните технологии) и това не са фантазии, а практика в богатите държави по света.

Казано простичко, съвременната медицина е медицина, базирана на доказателствата, на документираните медицински факти, а не на догадките и предположенията. Но трябва да мислим позитивно, наблюдавайки развитието на българската медицина последните 35 години мисля, че може би бавно и мъчително, но до 5-8 години ще се приближим до описаните европейски и световни стандарти. И сега има поне 5-6 клиники в страната, които са на добро ниво по отношение на този тип операции, още повече българските лекари сме доказали, че въпреки редицата отрицателни настроения в обществото и някои медии, успяваме да се справям и с лошата материална база, нередовното снабдяване с консумативи, некачествената и бавна сервизна поддръжка от уж ”фирмените” сервизи, с малките възможности за специализация във водещи клиники.

Най-общо казано „духът е изпуснат от бутилката”, искам да кажа, че информацията е навсякъде, най-вече в Интернет, така че който се интересува, има нужда от такъв тип операции, винаги може да се консултира и да бъде ориентиран в оптималната за конкретният случай посока.

 



Д-р Динчо М. Георгиев dincho_georgiev@abv.bg

Сподели

Подобни статии

12.10.2017

Скалпелът не е оръжие на модерният гинеколог

Увеличават ли се щадящите безкръвните АГ операции у нас? Кои са основните ендоскопски интервенции в гинекологията и какви са предимствата им пред традиционните операции? Всичко в гинекологията ли може да се направи безкръвно? Отговорите на Д-р Георгиев на тези и други въпроси.

10.10.2017

Вътрематочните спирали /ПЕСАРИ/ - нови тенденции

Българската жена, от десетки години, много масово използва вътрематочните спирали /по-точното наименование е не спирала, а песар/. В АГ науката, в световен мащаб няма единно мнение за това, как точно действа спиралата, най-вероятно като чуждо тяло, което възпрепятства имплантирането /загнездването/ на вече оплодената яйцеклетка в маточната лигавица /ендометриума/.

10.10.2017

Новите времена на противозачатъчните /АНТИБЕБЕ/ хапчета

Някога, още преди средата на миналият век, когато дори няколкото учени в целия свят, които са били наясно със състава на чудотворното хапче “антибебе“, не са предполагали мястото, което то ще има в началото на 21-вият век...

10.10.2017

Хормоналните смущения - един често срещан гинекологичен проблем

Жените в различен период от живота си, но все пак, главно между 15 и 50 години имат оплаквания, които след направа на необходимите изследвания се установява, че се дължат на смущения в нивата на женските полови хормони в кръвта.