Често задавани въпроси

» "Махнаха ми полип на матката, препоръчайте режим"
» ЕНДОМЕТРИОЗАТА /„Тихия” убиец на маточните тръби и яйчници/
» Безкръвните гинекологични операции
» Хормоналните смущения - един често срещан гинекологичен проблем
» Новите времена на противозачатъчните /АНТИБЕБЕ/ хапчета
» Вътрематочните спирали /ПЕСАРИ/ - нови тенденции
» Роботизация на оперативната гинекология
» Скалпела не е оръжие на модерния гинеколог

Роботизация на оперативната гинекология

За обикновения човек, дори и за обикновения лекар гинеколог у нас заглавието вероятно звучи футуристично, дори прекалено елитарно, но световната медицина нито за секунда не стои на място, а напротив развива се с страхотни темпове.

Какво имам предвид когато говоря за роботизация в съвременната оперативна гинекология.Последните 30-40 години практиката се разви така, че все по-рядко човешката ръка и простия скалпел и пинсета се докосват до матката,яйчниците,тръбите и други елементи от женската полова система.Логично следващия въпрос е защо-нима човека,респективно ръката не е ли най-гениалното творение на природата ( или Господ ).Оказва се че поне не е толкова съвършена и с толкова възможности както някои технически творения на човека.

Когато се говори за навлизането на тази свръхмодерна техника в оперативната гинекология се има предвид 3 нива в тази област,ще ги разгледам в тяхната естествена последователност и мястото им в съвременната оперативна гинекология. У нас този тип операции са известни като „безкръвни” операции което е изключително неправилно определение-вярно е че се губи много по-малко кръв-около 50-60% което е огромно преимущество.И при трите методики които ще опиша подробно е характерно, че операторите гледат корема на жената 5-10 минути,в другото време погледите са вперени в големи цветни монитори от най-високо качество на които видеокамерите които навлизат в корема и органите на жената предават съответната картина.

1. Хистероскопия и хистерорезекция

Това са диагностична и оперативна интервенция в кухината на матката.Апарата представлява метална тръба,дълга около 10 см,претъпкана с прецизна оптика и електроника,завършваща с миниатюрна видеокамера,всичко това след разширяване на канала на матката ( с упоика се извършва интервенцията ),навлиза в кухината на матката и получения образ се предава на голям цветен монитор и съответно се прави максимално качествена диагностика на канала ,кухината на матката и отворите на маточните тръби.
На базата на установеното може незабавно или след съответна подготовка да се премине към оперативна интервенция с работните инструменти на този малък робот,направлявани от човешкия ум и ръце.Ценното на тази технология е,, че се извършват операции,които не могат да се извършат с класическа хирургия или най-малкото не може да се постигне максимално качество и прецизност.Такива интервенции се налагат при млади,нераждали жени или лекуващи се за безплодие .Престоя в клиниката е 4-5 часа,възможно е още на следващия ден да се възвърне нормалния житейски и работен ритъм,а жените желаещи бременност могат да опитат още след последващия менструален цикъл.
Тази роботизирана методика е приложима при диагностика и лечение на миоми с растеж към кухината на матката,полипи на маточната кухина,прегради в нея или тежки сраствания пак там в резултат на тежки възпалителни процеси,аборти,тежко протекли раждания,значителни кръвотечения непричинени от раков процес ( особено в критическа възраст ).

2. Лапароскопия и лапароскопски операции.

Това е методика при която се правят от 3 до 5 малки ( 2см ) разреза на коремната стена през които се вкарва сложна оптическа система,необходимия брой инструменти и всичко това направлявано от ръцете на операторите извършва планираната интервенция. При лапароскопията се извършва максимално прецизна оценка на състоянието на външната повърхност на матката,маточните тръби ,яйчниците и съседните органи и тъкани в долната част на коремната кухина-т.н.”малък таз”.
В зависимост от целите поставени пред лекарския екип би могло интервенцията да приключи до тук-само диагностика,или да се продължи с оперативната „надстройка”-да се извърши възможния обем необходима операция.Тук отново се връщам към заглавието-реално човешката ръка докосва корема в началото,след това високо усъвършенствуваните инструменти извършват необходимите действия,операторите контролират процеса на монитор.
Така се получава значително по-малка оперативна травма,много по-малка загуба на кръв,бързо възстановяване ( 2-3 дни ),съответно на това и по-бързо връщане към ежедневните задължения-това е най-краткото обяснение на смисъла на цялото усилие.Една такава интервенция е и по-трудна,много по-скъпа техника и консумативи са необходими,а подготовката на екипите от лекари,сестри и акушерки несравнимо по сложна,но световната медицина наистина прави всичко в името на здравето и бързото възстановяване на болните.

С възможностите на оперативната лапароскопия вече могат да се извършват до 90 % от правените в гинекологията операции,разбира се с уговорката че всеки случай е безкрайно индивидуален и работа на гинеколога е да прецени кои метод би бил най-приложим за конкретния случай.

3. Операции извършвани от робот

Най-високо в технологиите за които разказвам в този текст са напълно роботизираните комплекси които вършат същите операции които споменах във втория раздел-лапароскопските , но тук вече над човека на операционната маса има само 4-5 механични „ръце”,оператора сяда на метри от пациента зад една конзола наподобяваща най-елементарно обяснено конзолите на електронните игри-( напр. Play Station,Nuntendo ). От там се извършва всичко контролирано отново на монитор.Какво е различното-тези роботи могат да бъдат контролирани и управлявани чрез Интернет от всяка точка на земното кълбо-значи пациента да бъде опериран от най-опитния специалист в съответната област,ако се налага.Освен това се счита, че манипулаторите- т.н.”ръце „ на робота имат осем пъти !! по-голяма свобода на движения от човешката ръка,респективно пръсти .Заради това тези машини се ползват от клиниките по света работещи най-трудните операции-онкологичните.В САЩ към момента работят около 400 такива машини, у нас можем да се похвалим че също има такъв модела „ Да Винчи” във ВМИ Плевен с които работят проф.Гр.Горчев и екипа му,поне доскоро такива роботи в Източна Европа бяха два.Това е област в медицината в която можем да се похвалим, че сме от първите!
Всичко това е добре, но нещата отново опират до финансиране и когато се стигне до този момент проблема меко казано се затлачват.Между колеги си говорим получава се абсолютен параграф 22. Изключително скъпа техника и консумативи,много трудна и също толкова скъпа подготовка на екипите,за сметка на това недофинансиране от Здравната каса,неразбиране от част от колегията-всичко това пречи нещата да се структурират правилно за да се ползват както трябват достиженията на съвременната медицина.Както споменах робота е единствен, но поради по-горе изложените причини болниците нямат стимул да закупуват скъпа техника,нито да изпращат на скъпа подготовка екипите си.

Стана дума за недофинасирането от Здравната каса,от това следва доплащане лично от пациента,като сумата варира в зависимост от клиниката и от вида роботизирана операция от 500 до 2000 лв.Получава се крайно неприятна ситуация за нуждаещите се,както по-горе споменах параграф 22 , но директорите и управляващите бордове на клиниките са принудени да изискват това доплащане, при нищожните суми заплащани от Здравната каса при положение че продажната цена на един хистероскоп е 30 000 лв.,лапароскоски сет около 100 000 лв.,а робота „Да Винчи” приблизително 10 милиона лева,консумативите не споменавам.

Непрекъснато се обсъжда в общественото пространство,че болниците трупат дъгове,налага се държавата,общините да осигуряват допълнителни пари за покриването им-ето простичко казано откъде идват част от дълговете-от стремежа да се работи със съвременна техника и методи. За голямо съжаление и на лекари и на пациенти на този етап без доплащане не може да има съвременна медицина, иначе клиниките няма да имат дългове,а просто ще фалират до една.

Всички знаем за значението на т.н.”човешки фактор”-екипите които работят с тези апаратури.Обучението възможно най-кратко и елементарно ( 3 дни ) в университетски център ( напр.Амстердам,Страсбург,Клермон Феран) струва 1000 евро,отделно пътуване,хотел,хранене.

Все пак специализираните болници в университетските центрове,повечето частните клиники в страната,прилагат в различен обем хистероскопските и лапароскопските интервенции и макар че няма достатъчно точна статистика,от общия брой извършвани гинекологични операции, едва 10-15 % са такива.И понеже е модерно да се сравняваме с Европа и останалия свят следващите цифри са меко казано смущаващи-в почти съседна Словения този тип операции е 60-65 %, а Франция,Германия,да не говорим за САЩ,Канада,Австралия и Япония се спазва принцип:Всички интервенции които има медицински смисъл и технологична възможност да бъдат направени по някои от трите ендоскопски ( роботизирани ) техники се прави така и по този начин процента нерядко преминава 80. Но тук става не само дума за финансови възможности,това е друг начин на мислене,друг начин и принцип на обучение в медицинските университети,все неща които още са далеч от нас.Вероятно както ни съветваше един бивш наш управник, „ще трябва да сменяме чипа”.

Световните насоки дори в амбулаторната работа отиват в такава посока, че стандарта за добре обзаведен гинекологичен кабинет включват освен ехограф,колпоскоп се включва и офис хистероскоп ( първата стъпка от роботизираните технологии ) и това не са фантазии, а практика в богатите държави по света.

Казано простичко съвременната медицина е медицина базирана на доказателствата,на документираните медицински факти, а не на догадките и предположенията.Но трябва да мислим позитивно,наблюдавайки развитието на българската медицина последните 35 години мисля,че може би бавно и мъчително, но до 5-8 години ще се приближим до описаните европейски и световни стандарти.И сега има поне 5-6 клиники в страната които са на добро ниво по отношение на този тип операции,още повече българските лекари сме доказали че въпреки редицата отрицателни настроения в обществото и някои медии,успяваме да се справяме и с лошата материална база, нередовното снабдяване с консумативи,некачествената и бавна сервизна поддръжка от уж”фирмените” сервизи,с малките възможности за специализация във водещи клиники.

Най-общо казано „духа е изпуснат от бутилката”,искам да кажа информацията е навсякъде ,най-вече в Интернет,така че които се интересува, има нужда от такъв тип операции, винаги може да се консултира и да бъде ориентиран в оптималната за конкретния случай посока.

Д-р Динчо М. Георгиев dincho_georgiev@abv.bg