Хормоналните смущения - един често срещан гинекологичен проблем

10.10.2017

Жените в различен период от живота си, но все пак, главно между 15 и 50 години имат оплаквания, които след направа на необходимите изследвания се установява, че се дължат на смущения в нивата на женските полови хормони в кръвта.

Тези оплаквания се изразяват главно с кръвотечения извън менструалния цикъл, кръвоизливи, образуване на яйчникови кисти, закъснения или липса на менструация, без наличие на бременност, липса на т.н. овулация и по тази причина невъзможност за забременяване или пък забременяване и недоизносване на бременността (т.н. инфертилитет). Изключително важно, при подобни проблеми е да се уточни причината - обикновенно когато няма видим материален субстрат - например миомен възел, опитният гинеколог започва да търси хормонална причина.

Женските полови хормони – фоликулостимулиращ, лутеинизиращ, естрадиол, пролактин, тестостерон, прогестерон, се произвеждат от определени структури - мозък, надбъбречни жлези, яйчници, плацента. Те са в точно определени количества през различните възрасти на жената, по време на бременност, в различните периоди на менструалния цикъл. Не съществува друг начин за определяне на количествата им, освен изследването на нивото в кръвта - всичко, което може да се установи чрез гинекологичен преглед или ехография е материален резултат на промените на хормоналните нива в различните органи (матка, яйчници, гърди, влагалище ), или техните лигавици - подчертавам силно това, защото всяка жена с такива проблеми трябва да го знае и да разбере, че правилно и точно лечение може да има само когато е направено такова изследване, въпреки че не е евтино (в момента около 80-90 лв.). За съжаление, такива лаборатории има в не повече от десетина града у нас и не малко гинеколози по тази причина, други поради незнание или неглижиране на проблема, не правят това изследване и лекуват хормоналните смущения с какво да е противозачатъчно лекарство, което е твърде неточно, несигурно и непрофесионално.

Обръщам внимание на всичко това, защото във всяка нормално снабдена аптека им поне 10 вида противозачатъчни лекарства, които естествено имат големи различия като съдържание и начин на действие. Освен това, при високо ниво на хормона пролактин (контролира състоянието на яйчниците и гърдите) противозачатъчните лекарства нямат абсолютно никакъв ефект. Изисква се продължително и упорито лечение със специфичен медикамент, намаляващ производството му в мозъчната структура хипоталамус. След като гинеколога знае смущенията при жената, направил е гинекологичен и ехографски преглед, изследвал е нивата на женските полови хормони в точно определени периоди на менструалния цикъл, в зависимост от конкретният случай, избира подходящите един или повече медикаменти, определя схемата за приложение и лечението може да започне. Спазването на тази последователност води до трайни резултати в лечението, пропускането на някоя от изброените стъпки опорочават усилията на лекаря или пациента независимо кой прави пропуските. В тази връзка, бих искал да обясня, че засега световната медицина не е създала идеалното лекарство за тези проблеми (хормоналните) - лечението е от типа на т.н. поддържащо, медикаменти се налага да се взимат от жената с такъв проблем дълго време – до около 40-45 г. възраст, разбира се по определена схема, съобразена със състоянието към даденият конкретен момент. Както вече споменах, лечението се провежда само с някои подходящи противозачатъчни лекарства за периоди от 3, 6 или 10 месеца, след което се дава почивка 1-2 месеца и после отново.

Подобни смущения въобще не са рядкост, от направените изследвания в Европа е установено, че около 25% от европейките са с подобен проблем, разбира се изявен по различен начин и различна сила.

Всичко споменато до тук обхваща т.н. консервативно лечение, но в определен процент от случаите се налага да се комбинира оперативно с консервативно лечение - при жени, които са формирали яйчникови кисти, неповлияващи се от медикаментозно лечение, се налага да се приложи първоначално определена оперативна интервенция, но обезателно последвана от изследване на нивата на хормоните и трайно, и адекватно медикаментозно лечение. Бих си позволил да посъветвам, че когато дадена жена се нуждае от операция трябва да знае, че съвременната тенденция е тези операции да се правят ендоскопски (т.н. безкръвни операции). Те са по-малко травмиращи, престоя в болница е 24 часа, след 5-6 дни пациентката е напълно трудоспособна. Такива операции се извършват в големите АГ болници в страната, университетските болници, някои от окръжните болници и в редица частни медицински заведения. Все още, за съжаление, се предлага на жени с такива проблеми т.н. “обелване“ на яйчниците - това е отречена, преди повече от 15 г., от световната медицина операция поради твърде краткият ѝ ефект - около 2 г.

Накрая искам специално да обърна внимание, че когато става дума за момичета в пубертетна възраст 12-16 г. трябва да се знае, че в този период хормоналните смущения не са рядкост и това не бива да притеснява родителите. Момичетата трябва да бъдат приучени да се наблюдават, да водят стриктен менструален календар, но ако до 16-годишна възраст нещата не се урегулират, още повече, ако дотогава не се е появила менструация, е задължителна консултацията със специалист и то по детско-юношеска гинекология, каквито има в големите АГ болници и университетски центрове.

Д-р Динчо М. Георгиев

Сподели

Подобни статии

27.05.2019

Д-р Динчо Георгиев: Раждането със секцио крие риск от почти непознат и опасен дефект

Защо жените не трябва да стават майки вкъщи, както холандките, защо в Германия вече ваксинират и момчетата, и като врачки ли са дулите - гинекологът пред Dir.bg

12.10.2017

Скалпелът не е оръжие на модерният гинеколог

Увеличават ли се щадящите безкръвните АГ операции у нас? Кои са основните ендоскопски интервенции в гинекологията и какви са предимствата им пред традиционните операции? Всичко в гинекологията ли може да се направи безкръвно? Отговорите на Д-р Георгиев на тези и други въпроси.

10.10.2017

Роботизация на оперативната гинекология

За обикновения човек, дори и за обикновения лекар-гинеколог у нас, заглавието вероятно звучи футуристично, дори прекалено елитарно, но световната медицина нито за секунда не стои на място, а напротив, развива се със страхотни темпове.